Пълно описание на продукта
Националният конкурс за детско творчество „Моето семейство“, организиран от списание „9 месеца“, ни дари с красив плод – сборника, който държите в ръцете си. Вярваме, че съдържанието му ще вдъхнови малки и големи да творят, мечтаят и обичат. Всяка страница е изпълнена с невинната любов към семейството, пресъздадена искрено от душата на деца.
Ето какво споделят и членовете на журито:
- Васил Горанов, български художник, живописец:
„Разглеждайки творбите на участниците в конкурса „Моето семейство" в уютната редакция на списание „9 месеца", ми беше безкрайно приятно да се запозная с произведенията на толкова много талантливи деца в България, които тепърва ще поемат щафетата и ще създават бъдещото изкуство на страната ни, на Европа, а защо не и на света? В ролята на организатор медията дава светъл лъч в културния живот и служи като ориентир на децата, за да стигнат там, където искат. Изключително трудно и отговорно беше да преценя кои да бъдат отличените в конкурса рисунки. Всеки един от участниците има талант. Съветвам ги да следват своя път към мечтите си, никога да не се отклоняват от амбициите си, да се развиват и да бъдат постоянни. Рано или късно човек достига това, за което се е борил."
- Силвия Недкова, литературен журналист, поетеса:
„Всяко докосване до различно виждане за света е вълнуващо. А когато става дума за деца, към вълнението се прибавя и изумление. Това е като да откриваш соб¬ствения си свят през свежи, недокоснати от поквара и скептицизъм очи. Форма на прераждане е - носи надежда и светлина. Това е единственият начин да видим бъдещето, до което няма да доживеем. То е кодирано в детските представи, зало¬жено е във фантазията им, в несръчните им опити да подредят хаоса още в ранни¬те години. Да, децата създават поезия - непохватно, неумело, но с много обич. С много повече обич от нас, възрастните. Как може да не вълнува това?"
- Йорданка Велева, български писател, доктор по библиотекознание:
„Хубавото е, че в България съществуват утвърдени национални литературни конкурси, на които децата могат да преценят„актуалното състояние" на таланта си. Талантът се възпитава и отглежда. Повечето велики писатели не са деца на писатели. Талантът няма гени, но не харесвам и определението, че освен постоянство друго не му трябва. Да не забравяме, че графоманите също са много постоянни. Убедена съм, че всеки носи в себе си таланта за това да е част от един по-красив свят и че интуицията често е гласът на заложеното в нас. Ако чувстваш, че това, което правиш/работиш/твориш, е противоестествено на вътрешния ти глас, по-добре не го създавай. В този смисъл вярвам, че всеки е създател на собствения си талант-дори да е наследен, наследено е само съдържанието. Формата, в която ще го раздаваме на другите, е наш личен избор. Колкото по-внимателен и осмислен е, толкова по-добре."
